aMorph

Едно клипче ревю:

Ta да разказвам…пътуването започна в 4 сутринта в петък. Без сменени ремъци и ролки заради несериозния майстор с който имахме уговорка да ги смени на предния ден. Едвам навих един майстор Георги на Гергьовден в 16 часа да смени накладките.
Всичко нормално с изключение, че след 100 км на магистралата, въздушния филтър пак започна да гърми заради газовата, гръмна 2-3 пъти. Този път си бях направил сам клапата и като спрях след няколко км да погледна, тя беше изхвърчала дори и се беше закачила в бронята, няма такъв късмет. Много се притесних как ще стигна така до Истанбул… но започнах да я усещам кога ще гръмне и тогава превключвах на бензин. Интересното е че след като заредих газ в Шел спря да гърми. До Истанбул с газовата нямах проблеми.
Маршрута…не зная защо, но подсъзнателно си бях наумил, че ще стигна до края на магистралата и тогава завивам надолу към Димитровград и тн.
Така и направих, ДжиПиеСа ме нахока здраво, момичетата в колата и те…после като видях картата и аз се нахоках защото явно се бях попрецакал доста….
Идва ред на преминаването на минтицата…от българска страна никакъв проблем, погледнаха ни, усмихнаха ни се, питаха ни какво ще правим и ни пожелаха всичко хубаво. Влизаме в турската част, изваждам всичко що е документ за колата, зелени карти, паспорти и тн. Давам им…те се опитват да ми говорят на турски, аз им казах и на български и на английски че не ги разбирам и да говорят на английски… едвам намериха човек да говори английски. Всичко нормално, сложиха печатите и ми пожелаха хубав ден. Аз си запалих и тръгнах към последния изход…чух някакво подсвиркване, като се обърнах не видях никой да гледа към мен, а четирите жени с които пътувах също казаха ‘бе некви тираджии си свиркат’. Отивам , редя се 20 минути на последното гише и онази почна да ми обяснява как е трябвало да се върна обратно на некво друго гише с номер 96…
Викам си ‘тия па кво пак са забравили да направят’ и се обръщам и отивам да питам, а от там изскачат трима митничари и почнат да се карат и да крещят на турски. Аз спокойно им обяснявам, че не вдявам нищо. Единия успя само да покаже със знаци, че ми е бил свирнал и не съм спрял и можело да ме арестуват.
Тогава последва строгата реплика ‘багаж аут!’… ‘всицко!’.
Е тогава ми се стопиха лагерите…разбрах, че всъщност е трябвало да спря за да ми проверят багажа и да ми ударят печат…от къде да знам, че подсвиркването им е официален метод за това.
Нататък мисля, че се сещате.
ВСИЧКО от колата излезе навънка, резервни гуми, гайки, води, масла…всичко!
Момичетата ги заведоха да ги претърсват с некви ренгени, всичките ни раници и тн минаха ренген.
А накрая ми показаха че трябва и колата да мине на ренген. Всичкото това естествено става само с ръкомахане и сложни описания тъй като няма нито един човек дето да знае английски. Тук таме оцели по някоя дума и тва е… хубаво, качих колата на някъв странен канал , изгониха ме навън и едно нещо почна да я сканира.
Накараха ме да я извадя и да си признавам за ‘Нарко, нарко’ че щяло да стане лошо. Само вдигах рамене и казвах, че не се занимавам с такива работи. Излезе един човек с една отверка и фенерче и започна да ровичка по колата.
След като естествено не му се занимаваше да отваря корите, попрегледа сгъвките на седалките и какво ли не. Влезна в една стаичка и излезе с един лист…посочи пак това гише. Отидох на гишето…там се събраха 5 човека и гледаха листа, накрая оня свиркаджията пусна момичетата от една стая дето бяха затворени, даде разрешение да си качим багажа и удари заветния печат на паспорта ми.
След този АД пак се запътвам към последния изход…да ама не, пак отивам и давам документите на момичето, тя провери нещо в компютъра, дойде някъв стар и строг и почна да й вика, от там излезна друг, който говореше хубав английски! да не повярва човек. Учтиво ме помоли да се върна обратно и да отбия…е вече щях да полудея.
След известни разговори те осъзнаха, че всъщност тая процедура с багажа е минала вече…и НАЙ-НАКРАЯ ме пуснаха да премина!Впечатленията от турските шофьори - абсолютно неадекватни смотаняци. Летат отвсякъде, изпреварват от всякъде, излизат от некви пътища без предимство и засичат.
Пътищата им - добри са, но честно тия хора трябва сериозно да се замислят да вкарат английския език в страната си. И това техните табели са направени толкова малоумно, че задължително се объркваш.
За задръстванията няма да говоря, те са главно заради тия ненормални шофьори там. С всеки изминал километър към Истанбул колите ставаха все повече и повече, докато в един момент просто не спряхме…11 км задръстване по магистрала…добре че набарах най-дясната лента.
НЕ отивайте там без GPS…хартиена карта и питане НЯМА да ви оправят. С помощта на моята Нокиа н95 и GPS-a й , намерихме залата веднага.
От там дойдеха мъките с паркирането… просо там няма грам място за паркиране, всички бяха паркирали неправилно на забранени места, но мислите ли чче ще рискувам с моята БГ регистрация да се направя на тарикат!? Мне, не рискувах. След дълго обикаляне и питане намерих един МОЛ…3 часа безплатно и после плащаш по 4 лв на час. После пък вечерта(защото мола затваря в 8 ) намерих друг паркинг за 15 лв, но не исках да рискувам… там казаха, че такива коли ги чупели дори без да искат да крадат нещо, а и можело да се намери паяк ей така да я вдигне.
Страшно неприятно ми беше, че трябваше да извозя на 2-3 пъти едни хора от Маслак към Испартакуле, за което платих 8 лв ей така само 100 км по магистралата…а за 230 км до границата се плаща 6.50 лв. Забравих ли да спомена, че там не можеш да си платиш кеш на магистралата?! Извадих си няква карта, дето ми я напълниха за 20 лв.
Квото остане в нея не можеш да си го вземеш… да не говорим че ако тръгнеш да доплащаш щото не стигат не ти дават.

Бе бих казал че съм оправен човек по принцип, но тия нямат никакви намерение да улеснят живота на чужденеца в града им.

Самия град - бива. Не бих казал, че може да ми стане любима дестинация. Много хора, различни култури, всеки вика нещо, всеки те офертира…всичко е като на битака и хората там са свикнали просто да се блъскат.

Свърши ми газта по едно време…след дълги разпити разбрах, че трябва да търся ОПЕТ бензиностанция, ДжиПиеСа много помогна за тая работа. Газта - 2 лв . Да де, но какво се случи с колата като заредих… не можех да я смъкна под 140 км на магистралата там, постоянно ми се налагаше да набивам спирачки тъй като знам, че там е пълно с радари. Никакво гърмене, никако колебание в двигателя, нямаше баир да й се опъне на Дедричката… както подяволите ни сипват тук !?

Веднага след границата заредих на Лукоил. И пак се спъна нещо колата…

На тръгване от София, още към границата вече заспивах…не искам да ви казвам на какъв автопилот съм ги карал тия 800 км.
Тук идва и момента в който иначе така хубавото и спокойно прибиране обаче пак се скапа. ДжПиСа ме координира към Чирпан и аз естествено завих натам, тъй като не исках да се ‘прекарам’ като на отиване. ДА, ама НЕ. След 15 км каране по черен път и си разбих колата в тоя чакъл стигате един мост с табела София… да ама там стои един дядо и ви казва, еми сори ама той моста е в ремонт, не може да се мине, връщате се към Върбица или Първомай.
Е вярвате ли ми… побеснях. Трябваше обратно да върна колата по тия 15 км супер огромни дупки за да се кача на пътя на който си бях и да карам до Пловдив.
КАК Е ВЪЗМОЖНО ТАКОВА НЕЩО!? Да и ма път в ремонт, по-който да не може да се стигне до никъде и вместо да се сложат табели и тн, те най-безгрижно си оставили всички табели че натам е София… това може да се случи само в България ! И така…от там насетне до София наблюдавах по филма ‘Пътя е дълъг и куки дебнат отвсякъде’…
Е вервате ли ми че бяха на почти всяко ограничение 60 ? Аз имам навик да намалявам на 80 .. та на 2-3 пъти минах покрай радар и не ме спряха. Аз знам че имам 10 км аванс де и те на под 20 превишаване не спират.

Еми това е…някак колата успя да ни закара и да ни върне. И сега е време да разбера от къде се губи маслото, да сменя всички ремъци и ролки и съединителя и колата ще стане перфектна

По приятно написано от Люси: http://gamina.blog.bg/turizam/2010/05/12/.543959

И също така Петя е написала: http://experi–mental.blogspot.com/2010/05/230-750_09.html

Има песни, които казват доста неща…описват как се чувстваш в момента.

Но има такива песни, които описват всичко което си чувствал последната година…години?

Група, която изобщо не харесвам честно казано… но ‘Спасение дебне отвсякъде’. Насладете се…

Bury all your secrets in my skin
Come away with innocence and leave me with my sins
The air around me still feels like a cage
And love is just a camouflage for what resembles rage again

So if you love me let me go
And run away before I know
My heart is just too dark to care
I can’t destroy what isn’t there

Deliver me into my fate
If I’m alone I cannot hate
I don’t deserve to have you
Ooh, my smile was taken long ago
If I can change I hope I never know

I still press your letters to my lips
And cherish them in parts of me that savor every kiss
I couldn’t face a life without your lights
But all of that was ripped apart when you refused to fight

So save your breath, I will not care
I think I made it very clear
You couldn’t hate enough to love
Is that supposed to be enough?

I only wish you weren’t my friend
Then I could hurt you in the end
I never claimed to be a saint
Ooh, my own was banished long ago
It took the death of hope to let you go

So break yourself against my stones
And spit your pity in my soul
You never needed any help
You sold me out to save yourself

And I won’t listen to your shame
You ran away, you’re all the same
Angels lie to keep control
Ooh, my love was punished long ago
If you still care don’t ever let me know
If you still care don’t ever let me know

ЧЕ какво не ми е наред бре, вие добре ли сте, всичко е страхотно в тази държава:

Спинкаш си вечер…малко студено, парното не са го пуснали защото съседите не са си платили сметката, какво от това нали си имаш 3 родопски одеяла.
Тамън успяваш да заспиш когато някой почва да ти човърка прозореца и да се опитва да влезне у вас - почваш да го псуваш и той културно избягва като новия Лансър ЕВО с 500 км/ч.Няма да се оплакваме от полицията, обаждаш им се и им казваш адреса си и и че някой се е опитал да влезне у вас… чакаш 20 минути на фона на класическа музика (перфектно) докато се свържеш с някой и тогава ви казват ‘Изплашени ли сте, искате ли да изпратим някой да ви успокои?’.. ти вече си се успокоил и си лягаш да си доспиш.
Само час след това в 6:00 новият МОЛ до вас няма кой да го чака, за 4 месеца е готов (ако работеха по метрото както за строенето на МОЛовете  до сега да имаме директно метро до Хонконг).
Ставаш, казвайки си ‘Еми какво пък толкова, не успях да спя, но за сметка на това ще стана рано и ще се изкъпя’..
Влизаш в банята ‘Я, топла водичка, супер, днес наистина ще се къпем с топла вода’.Слагаш шампоанче на главата, насапонисваш се хубаво и в момента в който пипваш водичката пиЙш една студена вода и осъзнаваш, въпреки че не си на бойлер някак си топлата вода е свършила   :roll:  Включваш моменталния турски реотан на душа поне да поизмиеш шампоана от себе си…хваща те няколко пъти точеца…ама си чистичък все пак.
Деня е прекрасен…в сутрешните новини споменават че днес са загинали само 7 души на пътя, няколко бащи изтрепали децата си да не се мъчат и те тъй.Излизаш въодушевен от вкъщи и виждаш колата си на която някой е изхвърлил салатата , която не е могъл да доизяде предната вечер… мили хора, последния залък ще ти оставят за закуска…

Тръгваш от вас и изминаваш цели 120 метра преди да влезнеш в задръстване, само 3 светофара не работят, една улица се оправя за да се изперат пари за 4 магистрали и един дядо седи отчаян в развалената си шкодичка, а бабичката му се навела да я кърми и омазана в масло продължава да прави основен ремонт на двигателя … НАСРЕД ЦАРИГРАДСКО ШОСЕ.

Докато минаваш бавно покрай човека и спираш да попиташ дали няма нужда от помощ, БМВ с бясна скорост без да намали само с клаксон и пресвяткащи халогени се размазва в задницата ти.От там следва излизане на няква мутра, която вече се е обадила на няколко човека по телефона и даже ти е уредил парцел…в Малашевци.Почва с типичното ‘Ти кой си и какво си мислиш че правиш..’ и все такива екзистенциални въпроси докато не се стигне до ‘хубаво на ти 100 лв и нема викаме куки че бързам’ , аз отговарям мило че ремонта ми струва поне 400 , а и нямам намерение да напускам произшествието без протокол.Продължава се със заплахи и псувни… какво пък толкова, доживях да се свържа с КАТ да ми кажат да чакаме там и да мръднем колите да не пречат.Придвижвам си колата и я качвам на тротоара, в това време бесния водач на БМВ решава на пук да го плесне перпендикулярно на шосето…
Двата часа и половина в които чакахме кола от КАТ имахме възможност да се опознаем, да обсъдим БИАД, Син Сити и други културни места.Дори успяхме да оправим шкодата на дядото.
Както и да е… написаха ми протокол след като платих 20 лв подкуп защото сме били преместили колите… спора че това ми е казала операторката беше излишен.

Час и половина в ЛевИнс изгубих, какво пък толкова, поне стигнах бързо до там, хората като виждаха че съм блъснат и не виждаха смисъл повече да го правят.Оставям колата да я правят, тъй като сумата която ми изплатят ми е ясно че ще бъде поне 1/3 от това с което мога да си оправя автомобила да изглежда наполовина здрав както преди.

Хващам трамвай Но.5, естествено трябваше да оставя чантата си с лаптопа да стърси извън вратата защото нямаше място да я вкарам вътре.Няма нищо по-хубаво от това да си напрегръщан от възрастни хора, които дишат тежко във врата ти и преждевременно си говорят сами за станишев, пенсиите и колко сме невъзпитани младите хора.Опитвам се да си купя билет от водача, тъй като на спирката нямаше от къде, но той ме гледа лошо и ми казва, че няма как да ми развали 5 лв, дори и номера да ми даде 5 билета не мина, защото нямал толкова билети.Както и да е, ясно е че контрола няма да мине.Заваля дъжд , почна да капе от единия прозорец…едно детенце почна да си пълни бутилчица от минерална вода.
Някак стигнах до работата си опръскан от мазератите и бентлита, които профучават из локвите на тротоара !
В работата номера за инцидента не минава, според тях ‘приятното ми успиване’ ми коства глоба и последно предупреждение и плюс това да си взема отпуска за тоя ден, защото съм отишъл чак в 12 на работа… Все тая, за сметка на това не са ми смъквали заплатата от както работя там (2 години).

По обяд отивам в Mr.Pizza ям голяма пица за която в менюто пише че е 500 гр и е с бекон.Дори с 3 чинии отгоре нямаше как да стане половин кило…както и да е , поне бекона беше шунка 
След като сглобих 5 пс-та в сглобилнията на фирмата, се качих да оправям ДВД записвачки…след работа ми казаха че ще трябва да остана да направя скрипт за BSD-то, че трябвало да прави нещо си.А и така или иначе късно съм бил отишъл, що да не постоя до късно там.Разваления климатик продължава да ми духа 18 градуса у врато , ама нищо де само преди 2 месеца се обадихме на тия от гаранционния сервиз.

Тръгвам си от работа в 19:30… по радиото съобщават че някакви полицаите са си свършили работата и за награда получили по няколко години затвор и глоби.За сметка на това пък Съдебната ни система е милостива и дава шанс на хората…пил с превишена скорост, убива двама , но и той е човек и той трябва да живее на свобода…2 години условно.

След 40 минути идва маршрутка, вчера споменах, там е много романтично… по някакъв начин успяваш да се добереш до вкъщи…смачкан, с фрактури, с няколко отпечатъка обувки по кецовете…Пускамси телевизора да релаксирам… почват прекрасните предавания Хванати в Изневяра, Забранена Любов, Биг Брадър, Островът на изкушението и от тоя тип дето от всичките можеш да научиш много… естествено гася телевизора и засядам пред пс-то.Хмм , днеска имаше бурии защо изобщо си мисля, че трябва да имам интернет. Звъня на съпорта и оператор любезно ми отговаря ‘Нямате връзка с този номер’ , след това пък м-Тел ми пращат смс че съм надминал лимита си  … какво пък толкова ще си пусна някой филм.Дам, след като тока спря 4 пъти вече не ми е интересен филма пък и харда ми се счупи и не се открива повече.
Понечих да си стопля една полуготова манджа дето си купих от ‘Билла’ предния ден…блях че смърди, ама то само преди 2 седмици й е изтекъл срока на годност , пфуу.
Еми ще си легна гладен…да , вече и ток няма изобщо така че на свещ.Нямаше и студена вода вече и зъбите да си измия…

Така завит с 3-те родопски одеяла си легнах (вече с газов пистолет до мен) замечтан за сметките които ще дойдат на следващия ден (парно, ток, вода, телефон…) , за прекрасната сутрешна баня, за страхотната салата пред входа ми , за страхотния градски транспорт в който ще мога да се социализирам и да закъснея за работа освен това, за да могат да ме уволнят.Е поне като ме уволнят ще мога да си тръгва в по не-пиков час и да отида да си взема колата от ремонта, която след не приличаше на Ланча отзад а на предница на БМВ…ама какво от тва, ако поспоря със застрахователите и това няма да видя повече.

Успокоих се към 3:30 и заспах…ако имаше ток поне порно можех да гледам и по-рано да заспя.Нищо, събудих се много радостен в 6:00 когато без закъснение започна новия епизод от   сериала ‘Новият МОЛ’… какво постоянство и каква точност цари в тази държава, как да не е щастлив човек тук.

—————-
[b]We will always be much more human than we wish to be ![/b] [list][/list]Сега ми дрънчи : Kings of Leon - 17

Много е интересно, убеден съм в твърдението на гения от Пинк Флойд - Роджър Уотърс , че и извънземните дори ще се пукнат от смях като видят положението тук…

Amused to Death - брилянтен албум.Препоръчвам го на всички:

QUOTES: 

The album title came from a short book by Neil Postman, Amusing Ourselves to Death, which is about the history of the media, particularly as it relates to political communication - i.e., how things have changed since such works as Lincoln’s speeches were made available for the general public to read.

And I had at one point this rather depressing image of some alien creature seeing the death of this planet and coming down in their spaceships and sniffing around and finding all our skeletons sitting around our TV sets and trying to work out why it was that our end came before its time, and they come to the conclusion that we amused ourselves to death.

Времето се разваля и оправя също като човешките настроения, интересно е пречупването на човешкия характер , толквоа е близък до природата.Стабилността се превръща в несигурност и несигурността се превръща в обежище на надеждата…

Странни мисли изникват в главата на човек , когато поседи седмица сам… радвам се, че някой се сети за мен

Leave Me Alone…